Тъгата и яростта

Хорхе Букаи

В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него без да знаят...

В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни...

Имало някога...

Едно чудно езеро.

В прозрачните и чисти води не езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото...

         До тази вълшебна и прозрачна лъгуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.

         Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.

         Яростта, която бързала(Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и  тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата...

         Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността.И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила...

         Не забелязала ,че роклята не била нейната, а на Тъгата...

         И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно , без да съзнава, че времето минава, - излязла от езерото бавно и лениво.

На брега установила, че дрхите и ги няма...

         Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената и голота.Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.

Разказват,че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана.Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата и всъщност се крие Тъгата.