Тази сутрин ме зашлевиха през лицето! Но не с ръка, не физически , а с дума. С новина!И както си седях спокойна мислейки, че съм преодоляла всичко и че отново съм стъпила на крака, се сгромолясах. Винаги съм си казвала, че няма да позволя нечия дума и поведение да ме изкарат от равновесие. Как човек успява да се справи с това? Връщайки се назад във времето виждам, че много пъти съм била в такива състояния. Преживявала съм ги. Някои по-трудно, други по лесно. Има ли граница която определя кога и колко емоция да вложим? Вложим ли прекалено много страдаме, не вложим ли нищо нараняваме и се обезличаваме. Тези уроци по ЖИВОТ започнаха да ми идват малко в повече. А смея да твърдя, че съм видяла доста. Но явно никога нещата не са достатъчно. Винаги може още!

Случвало ми се е.
Премисли отново нещата.Виж дали ти не си предизвикала с нещо това.За да го избягваш в бъдеще.
Също - помисли дали не си разбрала погрешно.Може би не са искали да ти причинят това. Станало е случайно.
И накрая - кой ти го е причинил.Държиш ли на мнението на този човек? Нужно ли е да те впечатлява неговата плесница?
С други думи - опитай се да си разумна и пресметлива.Не се поддавай на емоцията.
Аз, в подобна ситуация , правя така.
И съвсем ,съвсем накрая - просто забрави случката!

Цял ден премислям отново и отново.Ще го забравя.И случката и човека също. Зная,че не си струва ,но просто беше неочаквано.
Благодаря за съпричастността! Емоционална съм,но и силна за да умея да преглъщам емоциите си :)